Bengali Catalan English German Hungarian Portuguese Serbian Spanish Swahili Vietnamese
Философия на правата на животните
Copyright © 2026 (CC BY 4.0)
Това произведение е лицензирано под Международен
лиценз Creative Commons „Признание“ 4.0 (Creative Commons Attribution 4.0
International License).
Вие сте свободни:
• Да споделяте
– да копирате и разпространявате материала във всякакъв формат или на всякакъв
носител.
• Да
адаптирате – да ремиксирате, преобразявате и надграждате върху материала с
всякаква цел, включително с търговска.
При следните условия:
• Посочване на
авторство – Трябва да дадете подходящо признание, да посочите връзка към
лиценза и да уточните дали са правени промени. Можете да направите това по
всякакъв разумен начин, но не по начин, който би предполагал, че лицензодателят
одобрява вас или вашата употреба.
Предговор 1
Аз съм веган активист за правата на животните от около 37 години. Имах щастието висшето ми образование да включва разглеждане на работата на Том Рийгън. Последната беше обстойно изучавана в Университета на Торонто в моята докторска дисертация „Емпатия и рационалност в етиката“. Имах привилегията да слушам професор Рийгън да говори на множество конференции. Както при неговите текстове, така и тук получих недвусмисленото усещане, че се уча от един истински велик мислител. Превъзходното качество на писане в тази брошура се открива и процъфтява в неговите многобройни философски книги, ключовата класика сред които е В защита на правата на животните (The Case for Animal Rights). Почитам неговите трудове, но също и ги поставям под въпрос – в класическата философска традиция.
Последната книга работи в традицията на индивидуалните
права, но скъсва със старата културна привичка да се разглеждат сериозно
единствено правата на човешките същества. Но всеки, който приема животните
насериозно, не може да не открие дълбока сериозност в идеите на Рийгън за
индивидуалните права, изложени в тази брошура. Техният живот е важен за самите
тях, независимо от ползата, която имат за хората, потвърждава Рийгън. Животните
имат независима стойност, ни се казва. Те не са просто
инструменти или ресурси. Това, което се случва с животните, има значение
за самите тях, както отбелязва д-р Рийгън. Освен това всяко животно наравно
има живот, който може да се развива по-добре или по-зле за него, и затова
заслужава равни права. Следователно Рийгън предлага да разширим
принципите на справедливостта така, че те да включат и животните, и да им дадем
фундаменталното право на уважение – от което произтичат всички останали права.
Този акцент върху индивидуалните права все още е епохален,
незасегнат дори от пренебрежението към човешките права, което в момента
се превръща във все по-силна тенденция в световните дела.
Освен индивидуалните права за животните, които Рийгън
защитава запомнящо се и мощно, брошурата му съдържа това, което аз наричам
„отгласи“. Това са идеи и теми, които резонират у хората, които приемат
правата и уважението насериозно. Това са точките, върху които Рийгън поставя
акцент и които би трябвало да отекват с тежест у всекиго. Жените и чернокожите
не съществуват, за да служат на други, нито пък животните. Никой принципен
човек не се радва на „произволна дискриминация“, на несправедливи предразсъдъци
или на егоизъм. Тези ноти пораждат общи акорди у всички онези хора, които
осъзнават в тези тежки дни, последвали смъртта на Рийгън през 2017 г., че нямаме
право да се отказваме от правата. Когато светът става по-труден, по-твърда
трябва да стане и моралната ни решителност. Д-р Рийгън би се съгласил.
И все пак, пишейки брошура, наречена Философията на
правата на животните, не е нужно да приемаме, че трудът на Рийгън е перфектен и
годен във всяко отношение за всички времена. Фундаментални морални въпроси
остават. Рийгън не би се присъединил към шведския Закон за хуманно отношение
към животните от 1988 г., който, наред с други реформи, се опита да нанесе
важни удари срещу промишленото отглеждане на свине. Свинете-майки вече не бяха
затваряни, за да бъдат принудени да кърмят. С новия закон обаче на свинете като
цяло беше гарантирана свобода на движение, а не тесни клетки, достъп до слама и
друго постеливо, групово настаняване, за да се сложи край на разделянето и
изолацията на тези силно социални животни, и вече никакво ампутиране на
опашките и подкастряне на зъбите им, макар кастрирането да остана практика. Все
пак тези мерки премахнаха големи страдания. Нека бъде ясно – Швеция не забрани
всички форми на промишлено фермерство. Трябваше ли в онзи момент и по онзи
начин да не се обърне внимание на конкретните страдания и смърт на животните в
Швеция, дори предвид реалните недостатъци на законопроекта? Като цяло животните
умират далеч повече в интензивното селско стопанство. Нивата на смъртност лесно
достигат до 15%, докато печалбите продължават да се максимизират. Можем все пак
да останем решени да въведем правата на животните, когато светът най-сетне бъде
готов за такова състояние на нещата. В момента е чудесно за късметлиите
„вътрешни животни“, които процъфтяват, защитени от благородните идеали за
правата на животните, в домовете на активисти и в убежища. Обаче е чудовищно,
когато нещастните „външни животни“ несправедливо страдат от абсолютните
зверства на промишленото фермерство.
Рийгън пише в тази брошура за значението на
състраданието, емпатията и симпатията. Но В защита на правата на животните
по-скоро отразява следното изречение, също от самата брошура: „Философията на
правата на животните изисква единствено спазването на логиката.“ Рийгън не
поставя акцент върху грижата в неговата основополагаща книга, за
което възразяват много феминистки. Някой лесно би могъл да се съгласи, че
Рийгън е напълно логически непротиворечив, докато същият този съдник почти
не се интересува от животните. Това би оставило животните на практика без
нищо полезно. Но и грижата има собствените си тревоги в етиката. Ако
„отразявате“ някого с емпатия – честа тема в етиката на грижата – каква стойност
има това, ако той е покварен или жесток? Чисто логическите идеи и чисто
симпатиите като чувства водят и двете до морални проблеми. Можем ли да се
справим по-добре в една единна, последователна философия?
И кои „животни“ се броят в правата на животните? Рийгън
заслужава немалко аплодисменти и по този показател. Рийгън е мъдър, когато
защитава права за кучетата, но не и за амебите. И все пак болката на плужеците също
трябва да бъде взета предвид, както той внимателно подсказва. В книгата си
той се труди много усърдно, за да обоснове позицията си относно това кои
животни имат морално значение – „субекти на един живот“, както ги нарича той –
макар важни въпроси да остават. Но нима не е трюизъм за философията да се
отбележи, че винаги има важни въпроси, които да бъдат задавани и обмисляни?
Нека тогава продължим да изследваме, в идеалния случай разглеждайки животните с
нещо, подобно на „принципа на уважението“ на Рийгън, както той фино го
формулира във В защита на правата на животните...
Д-р Дейвид Штибел (David Sztybel)
Маберли, Онтарио, Канада
Януари 2026 г.
Предговор 2
Текстът Философия на правата на животните от Том
Рийгън, публикуван първоначално през 1989 г., систематизира и разпространява,
на по-достъпен език, тезата, разработена първоначално в книгата му В защита
на правата на животните (1983) – една от най-строгите, последователни и
взискателни формулировки на етиката на правата на животните. Работата на Рийгън
е част от вече утвърден дебат, в който публикуването на Освобождение на
животните (Animal Liberation) от Питър Сингър през 1975 г. представлява
основополагащ крайъгълен камък. И В защита на правата на животните (The
Case for Animal Rights), и нейният по-късен синтез се появяват следователно в
контекст, в който чувствителността на животните, проблемът за страданието и
критиката на видизма вече са били добре установени в рамките на философското
поле.
Рийгън прави една стъпка по-нататък, формулирайки теория
за правата на животните, основана на концепцията за присъща стойност и
понятието за „субекти на един живот“. Тази формулировка не само критикува
особено жестоки практики, но поставя под въпрос самата морална легитимност
на експлоатацията на животните като такава, отхвърляйки всяко отношение,
което свежда тези индивиди до просто средство за човешки цели.
Повече от три десетилетия след публикуването на този
текст – и петдесет години след Освобождение на животните – обаче се
сблъскваме с неудобно историческо противоречие: никога не е било произвеждано
толкова много научно и философско знание в областта на етиката на животните, и
същевременно никога не са били експлоатирани толкова много животни в промишлен
мащаб, както днес. Теоретичната яснота е напреднала изключително; общественото
съзнание и политическите структури обаче остават далеч зад този напредък.
От 70-те години на миналия век насам солидни аргументи
категорично установяват чувствителността на животните, развенчават видизма и
демонстрират моралната непоследователност на системите, основани на
инструментализирането на чувстващи същества. На интелектуално ниво етичната
легитимност на експлоатацията на животните е дълбоко разклатена. И все пак тази
концептуална революция не се е превърнала в структурна трансформация на
обществото.
Населението като цяло, макар и по-информирано, в голяма
степен остава вписано в културни и хранителни модели, които зависят от
експлоатацията на животните. Същото важи и за политическите, икономическите,
художествените и религиозните елити, които в по-голямата си част са запазили
непокътнати своите навици, дискурси и съюзи. Страданието на животните стана
по-видимо, но не и приоритет; по-познато, но не и централно.
Тази празнина може да бъде обяснена отчасти с
постоянното отсъствие на морално образование относно правата на животните,
което остава изумително рядко дори във висшето образование. Студентите в
университетите и колежите едва ли получават съществено или систематично
запознаване с етиката на животните или с аргументите, основани на права, а за
онези, които завършват такива програми – или никога нямат достъп до висше
образование – тези въпроси са още по-далеч от досег. Извън специализираните
академични или активистки кръгове аргументите, основани на правата на
животните, до голяма степен отсъстват от масовите медии и обществения дискурс. Но
тази празнина се проявява най-силно на политическо-институционално ниво,
където, в много страни, законодателните органи са силно повлияни – и често
фактически пленени – от могъщи икономически интересни групи, особено от
аграрния бизнес и агропромишления комплекс. Сектори, чиято икономическа
жизнеспособност е пряко свързана с експлоатацията на животни, упражняват
решаващо влияние върху избори, законодателни програми и обществени
политики, затвърждавайки разрива между етичното осъзнаване и структурната
промяна.
Тази конфигурация превръща дебата за правата на животните
в почти забранена територия, в която етичните предложения се сблъскват челно с
вкоренени икономически интереси, водейки до бавен и прекъснат напредък. Дори
инициативи като „Понеделник без месо“ (Meatless Monday), която предлага
намаляване на консумацията на животински продукти, стават обект на
непропорционални реакции именно заради своя символичен и образователен
характер. Тази съпротива не се обяснява с непосредственото практическо
въздействие на предложението, а с това, че то нарушава, макар и само за
един ден, натурализацията на експлоатацията и разкрива конкретната
възможност за алтернативни хранителни и културни модели.
Този модел на реакция и съпротива разкрива един ключов
факт: етичните напредъци в областта на правата на животните все още зависят
повече от изключителни исторически прозорци на възможност, отколкото от трайни
структури на справедливост. Когато тези изключителни прозорци се затворят,
обикновено преобладават регресията или застоят. Това, което трябва да бъде
продължаваща обществена политика, често се превръща в изолиран епизод; това,
което трябва да бъде право, често е само временна мярка.
Именно тук се появява напрежение, което не можем да
избегнем. Том Рийгън е прав в моралната си диагноза; историческият опит обаче
показва, че искането на всичко като предварително условие за действие често
води до много малък напредък – или почти никакъв. Към това се прибавя повтарящо
се явление в политическите и етичните движения: критики, насочени не към
външни опоненти, а към преходни инициативи, идващи от самото поле на правата на
животните. Далеч от това да укрепят каузата за защитата на животните, такива
динамики са склонни да фрагментират още повече и без това политически крехкото
движение, превръщайки потенциалните сближавания във вътрешни разногласия,
отслабвайки способността за колективно действие и пропилявайки значителни
възможности да се изгради обща основа за ефективно подпомагане на животните.
С оглед на това въпросът става неизбежен: трябва ли да се
въздържаме от действие просто защото все още не можем да постигнем всичко
наведнъж? За Рийгън постепенните реформи имат склонността да удължават
несправедливостта, легитимирайки структури, които следва да бъдат премахнати.
Историческият опит обаче показва, че преустановяването или делегитимирането на
ефективни, измерими и политически трансформиращи действия в името на чистотата
на идеала означава на практика да се приеме цялостното продължение на самата
вреда, с която се твърди, че се води борба.
Запазването на премахването на употребата и
експлоатацията на животните като нормативен хоризонт е от основно значение. Но
смесването на хоризонта с непосредствено изискване за действие може да превърне
етичната последователност в политическа парализа. Между приемането на
несправедливостта такава, каквато е, и изискването за нейното незабавно
премахване съществува междинен път. По този път – несъвършен, оспорван,
постепенен – хората променят навиците си и самият начин, по който животните
биват възприемани, започва да се променя. Този път не релативизира
несправедливостта на експлоатацията на животните; той просто признава, че един
морален аргумент, колкото и верен да е, не се превръща автоматично в
историческа промяна. Преобразувания от този тип зависят от конкретни
политически борби. Дискредитирането на това преходно пространство не ускорява
освобождението на животните; то само удължава статуквото.
Всяко хранене без продукти от животински произход,
сервирано в обществено училище, не е тривиален жест. Това е осезаем опит,
който обучава небцето, нормализира алтернативите, измества културните ориентири
и разширява полето на възможното. Това не замества премахването на
експлоатацията на животните – но подготвя почвата, така че то да престане да
изглежда немислимо. Отхвърлянето на ефективни преходни мерки в името на
теоретична чистота означава да се откаже конкретна помощ на животните, страдащи
в настоящето – позиция, която едва ли бихме приели, когато става дума за
несправедливости, извършвани спрямо човешки същества. Този двоен стандарт
разкрива пристрастие на видизма и откъсване от реалността, преживявана от
самите животни.
Текстът на Том Рийгън остава незаменим етичен фар,
утвърждавайки ясно, че експлоатацията на животните е несправедливост, която
трябва да бъде премахната, а не само реформирана. На морален план неговата
диагноза е недвусмислена; на исторически и политически план обаче яснотата
на идеала не се превежда автоматично в социална трансформация. Между
утвърждаването на принципа и ефективната промяна на практиките е необходимо да
се изграждат мостове, дори и временни и несъвършени. Отказът да се
изграждат такива междинни стъпки в името на абсолютната последователност може
да запази целостта на моралния дискурс, но не променя обществените политики, не
модифицира социалните практики, нито намалява реалното и непосредствено
страдание на милиарди животни.
Марли Винклер (Marly Winckler)
Флорианополис, Бразилия
Януари 2026 г.
Философия на правата на животните
Позицията за правата на животните
Другите животни, които човек яде, използва в науката,
ловува и експлоатира по различни начини, имат свой собствен живот, който за тях
има значение, отделно от ползата, която имат за нас. Те не са просто в света,
те го осъзнават. Това, което им се случва, има значение за тях. Всяко едно от
тях има живот, който се развива добре или зле за самото него.
Този живот включва множество биологични, индивидуални и
социални нужди. Задоволяването на тези нужди е източник на удоволствие, а
тяхното осуетяване или злоупотреба е източник на болка. По тези фундаментални
аспекти нечовешките животни например в лабораториите и във фермите са същите
като човешките същества. И затова етиката, която трябва да ръководи
взаимоотношенията, които имаме помежду си, и взаимоотношенията, които имаме с
тях, трябва да отговаря на същите фундаментални морални принципи.
На своето най-дълбоко ниво човешката етика се базира на
независимата стойност на индивида: моралното значение на един човек не трябва
да се измерва според ползата, която то има за интересите на други хора.
Третирането на човешки същества по начини, по които се накърнява тяхната
независимата стойност е нарушение на това най-фундаментално човешко право – да
бъдат третирани с уважение.
Философията на правата на животните изисква единствено
спазването на логиката. Защото всеки основателен аргумент, който обяснява
независимата стойност на човешките същества, предполага и че другите животни
имат същата стойност и че я имат наравно.
Вярно е, че жените не съществуват, за да служат на
мъжете, нито чернокожите – за да служат на белите, нито слабите – за да служат
на силните. Философията на правата на животните не само признава тези истини,
но и ги изтъква и оправдава. Обаче тя отива по-надалеч. Наблягайки върху
независимата стойност и правата на другите животни, тя дава научно подкрепени и
морално безпристрастни основания за отричане на схващането, че другите животни
съществуват, за да ни служат.
Щом се признае тази истина, е лесно да се разбере защо
философията на правата на животните е безкомпромисна в отговора си към всяка
несправедливост, която изтърпяват другите животни. В случая с животните,
използвани за научни цели, справедливостта не изисква по-широки и по-чисти
клетки, а изисква клетките да бъдат празни. Не изисква завръщане към
„традиционното“ животновъдство, а премахване на всякаква търговия с животински
продукт. Не изисква по-„хуманен“ лов, а пълно изкореняване на тази варварска
практика.
Защото, когато една несправедливост е абсолютна, трябва
да й се противопоставим абсолютно. Не „реформа“ на робството е изисквала
справедливостта, нито „реформа“ на детския труд или „реформа“ на
потисничеството над жените. Във всеки един от тези случаи единственият морален
отговор е премахването им. Реформирането на несправедливостта, това е нейното
удължаване.
Философията на правата на животните изисква същия този
отговор, а именно премахване на несправедливата експлоатация на другите
животни. Не детайлите в несправедливата експлоатация са това, което трябва да
бъде променено, а трябва да се сложи край на цялата несправедлива експлоатация,
била тя във фермите, в лабораториите или в дивата природа например. Философията
на правата на животните не изисква нищо повече, но няма и да се задоволи с нищо
по-малко.
10 аргумента за правата на животните и техните обяснения
1. Философията на правата на животните е
рационална.
Обяснение: Не е рационално да се дискриминира произволно. А
дискриминацията спрямо нечовешките животни е произволна. Несправедливо е да се
третират по-слаби човешки същества (особено тези, които не притежават нормална
човешка интелигентност) като „инструменти“, „възобновяеми ресурси“,
„експериментални модели“ или „стоки“. Следователно не може да бъде справедливо
да се третират другите животни като „инструменти“, „експериментални модели“ и
т. н., ако психологията им е също толкова богата (или по-богата) от тази на
споменатите по-горе хора. Да се мисли обратното е нерационално.
„Да се опише едно животно като изключително
сложна физико-химична система е без съмнение напълно вярно с изключение на
това, че се пропуска „животинското“ на животното.“
Е. Ф. Шумахер
2. Философията на правата на животните е научна.
Обяснение: Философията на правата на животните е в съгласие с
най-доброто от научните ни познания като цяло и с еволюционната биология в
частност. Последната ни учи, че, както казва Дарвин, различията между хората и
много други животни са „в степента, а не в природата“. Оставяйки настрана
въпроса за това къде да се постави границата, очевидно е, че животните, които
са например използвани в лабораториите, отглеждани за храна или ловувани за
удоволствие или печалба, са наши психологически братовчеди. Това не е фантазия,
това е факт, доказан ни от най-добрата ни наука.
„Няма фундаментална разлика между хората и
висшите бозайници в техните ментални способности.“
Чарлз Дарвин
3. Философията на правата на животните е
недискриминационна.
Обяснение: Расистите са хора, които считат, че членовете на тяхната
раса са по-висши от членовете на други раси просто заради принадлежността им
към „висшата“ раса. Сексистите вярват, че членовете на техния пол са по-висши
от членовете на другия пол просто заради принадлежността им към „висшия“ пол. И
расизмът, и сексизмът са модели на нетърпим фанатизъм. Не съществува „висша“
или „нисша“ раса или пол. Расовите и половите разлики са [социални и]
биологични, а не морални.
Същото е и с видизма – възгледа, че членовете на вида Хомо
сапиенс превъзхождат членовете на всички останали видове просто защото
човешките същества принадлежат към собствения си („висш“) вид. Защото не
съществува „висш“ вид. Да се мисли обратното е проява на произволна
дискриминация, не по-различна от тази на расистите и сексистите.
„Ако можете да оправдаете убийството, за да ядете
месо, можете да оправдаете и условията на гетата. Аз не мога да оправдая нито
едното, нито другото.“
Дик Грегъри
4. Философията на правата на животните е
справедлива.
Обяснение: Справедливостта е върховният принцип на етиката. Ние не
трябва да извършваме или да позволяваме несправедливост, за да се извлече
известна полза от нея, нито да се нарушат правата на неколцина за облагата на
мнозинството. Робството е позволявало това. Детският труд е позволявал това.
Повечето от социалните несправедливости позволяват това. Но философията на
правата на животните не позволява това, защото висшият му принцип е този на
справедливостта: никой няма право да извлича облага в резултат на нарушението
на правата на други, без значение този „друг“ човешко същество ли е или друго
животно.
„Основанията, които оправдават правна намеса в
полза на тези деца, се прилагат с не по-малка сила и в случая на тези нещастни
роби – (другите) животни.“
Джон Стюарт Мил
5. Философията на правата на животните е
философия на състраданието.
Обяснение: Един пълноценен човешки живот изисква чувства на емпатия
и симпатия – с една дума, състрадание – към жертвите на несправедливости, било
хора или други животни. Философията на правата на животните изисква добродетел,
базирана на състрадание, и приемането на тази философия развива тази
добродетел. Тази философия представлява, според израза на Линкълн, „посоката на
пълноценното човешко същество“.
„Състраданието в действие може да бъде тази
блестяща възможност да съхраним пренаселената ни и замърсена планета...“
Виктория Моран
6. Философията на правата на животните е
неегоистична.
Обяснение: Философията на правата на животните изисква
заангажираност да се служи на по-слабите и уязвимите – тези, било хора или
други животни, на които липсва способността да говорят за себе си или да се
защитават, които се нуждаят от закрила срещу човешката алчност и безсърдечие.
Тази философия изисква тази заангажираност не защото тя би била в наш собствен
интерес, а защото е справедлива. Следователно тази философия изисква
безкористна служба.
„Нуждаем се от морална философия, която поставя в
центъра концепцията за любовта, толкова рядко споменавана днес от философите.“
Айрис Мърдок
7. Философията на правата на животните насърчава
индивидуалната личностна реализация.
Обяснение: Всички големи морални традиции, както лаически, така и
религиозни, поставят акцент върху четири неща: знанието, справедливостта,
състраданието и автономията. Същото е и при философията на правата на
животните. Тя учи, че изборите ни трябва да се основават на знанието, трябва да
изразяват състрадание и справедливост и трябва да бъдат свободни. Не е лесно да
се достигнат тези добродетели или да се контролират склонностите на човек към
алчност или безразличие. Но без тези добродетели човешкият живот не може да
бъде пълноценен. Философията на правата на животните изисква индивидуалната
личностна реализация и приемането на тази философия спомага за нея.
„Добротата не е застинало външно правило, а жива
вътрешна подбуда; не е самопожертвувание, а самореализация.“
Хенри Солт
8. Философията на правата на животните е социално
прогресивна.
Обяснение: Най-голямото препятствие пред развитието на човешкото
общество е експлоатацията на другите животни от човека. Това е вярно при
вредните диети, при обичайното упование на „животинските модели“ в науката и
при множество други форми на експлоатация на животните. И това е не по-малко
вярно при образованието и маркетинга например, които допринасят за
обезчувстването на човешкия дух към изискванията на разума, обективността,
състраданието и справедливостта. По всички тези (и по други) начини нациите остават
изключително назадничави, защото не успяват да служат на истинските интереси на
своите граждани.
„За величието и моралния прогрес на една нация
може да се съди по отношението й към животните.“
Махатма Ганди
9. Философията на правата на животните е
екологично проницателна.
Обяснение: Повечето от причините за екологичната деградация, сред
които парниковият ефект, замърсяването на водата, загубата на обработваеми земи
и ерозията на почвата, в крайна сметка се дължат на експлоатацията на животни.
Същата тенденция се намира и сред широката гама екологични проблеми, от
киселинните дъждове и изхвърлянето на отпадъци в океаните до замърсяването на
въздуха и разрушаването на естествените хабитати. Във всички тези случаи
действията в защита на засегнатите животни (които преди всичко са първите,
които страдат и умират от тези екологични вреди) са действия в защита на
планетата.
„Докато не установим чувство на родство между
нашия вид и тези други смъртни, които споделят с нас слънцето и сянката на
живота върху тази страдаща планета, няма да има надежда нито за другите видове,
нито за околната среда, нито за нас самите.“
Джон Уайн-Тайсън
10. Философията на правата на животните е
миролюбива.
Обяснение: Фундаменталното изискване на философията на правата на
животните е да се третират хората и другите животни с уважение. Това предполага
да не вредим на никого с цел да облагодетелстваме себе си или други.
Следователно тази философия се противопоставя напълно на военната агресия. Тя е
философия на мира. Но тя разпростира мира отвъд границите на нашия вид. Защото
всеки ден се води война спрямо безброй нечовешки животни. Отстояването на мира
предполага твърда борба срещу видизма. Вярата, че може да има „мир на земята“
без да има мир с другите животни, е самозалъгване.
„Ако по чудо във всичките наши вражди Земята бъде
пощадена от ядрена катастрофа, само справедливостта към всяко живо същество ще
спаси човечеството.“
Алис Уокър
10 аргумента против правата на животните и техните отговори
1. Казвате, че животните и хората са равни,
докато те са всъщност много различни едни от други.
Отговор: Не казваме, че хората и другите животни са равни по
всичките си характерни черти. Например не казваме, че кучетата и котките
владеят висшата математика (диференциалното и интегралното смятане) или че
прасетата и кравите обичат поезията. Това, което казваме, е, че много нечовешки
животни подобно на хората са психологически същества, които имат свои собствени
усещания за благосъстояние. Следователно, въпреки всичките разлики, които
съществуват, ние и те сме равни.
„Всички аргументи в полза на човешкото
превъзходство не могат да разбият този неизбежен факт: в страданието си
животните са равни с нас.“
Питър Сингър
2. Казвате, че всички хора и всички други животни
имат същите права, което е абсурдно. Кокошките не могат да имат правото на
глас, нито пък прасетата – правото на висше образование.
Отговор: Не казваме, че хората и другите животни имат винаги
същите права. Но и всички хора нямат същите права. Например тези, които са
засегнати от значително психично увреждане, нямат право на висше образование.
Това, което казваме, е, че хората, както и другите животни, имат
фундаменталното морално право да бъдат третирани с уважение.
„Съдбата на всяка истина е да бъде осмяна, когато
се изкаже за първи път.“
Алберт Швайцер
3. Ако животните имат права, тогава и растенията
имат, което е абсурдно.
Отговор: Много животни са като нас: имат свое собствено
психологическо състояние. Следователно като нас тези животни имат правото да
бъдат третирани с уважение. От друга страна, нямаме никаква причина, и още
по-малко научно обоснована такава, да вярваме, че морковите и доматите например
носят на света психологическо присъствие. Като всички останали растения
морковите и доматите не притежават нищо, което прилича на мозък или на
централна нервна система. Тъй като нямат тези неща, няма никакво основание
растенията да се считат за психологически същества със способността например да
изпитват удоволствие и болка. Поради тези причини може рационално да се
потвърдят правата на животните и да се отрекат при растенията.
„Тезата на правата на животните се основава
единствено на чувствителността.“
Андрю Линзи
4. Къде трябва да се постави границата? Ако
приматите и гризачите имат права, тогава и плужеците и амебите също имат, което
е абсурдно.
Отговор: Често е трудно да се узнае къде да се „очертае
границата“. Например не можем да кажем с точност каква възраст трябва да има
човек, за да бъде стар, нито какъв ръст трябва да има, за да бъде висок. Обаче
можем да кажем със сигурност, че човек на 88 години е стар, и че някой, който е
висок 2,16 м, е висок. Също така не можем да кажем с точност къде да поставим
границата, когато става въпрос за това кои животни имат психология и кои нямат.
Но можем да кажем с абсолютна сигурност къде да очертаем тази граница на научни
основи: че приматите и гризачите се намират от едната страна – тази на
психологическите същества – и че плужеците и амебите се намират от другата
страна – което не означава, че можем да ги унищожаваме лекомислено.
„В отношенията между хората и животните, цветята
и всички обекти на сътворението има цяла една голяма етика, която едва се
забелязва днес.“
Виктор Юго
5. Но сигурно има някои животни, които могат да
усещат болка, но нямат единна психологическа идентичност. Понеже тези животни
нямат право да бъдат третирани с уважение, философията на правата на животните
предполага, че можем да ги третираме, както си желаем.
Отговор: Вярно е, че някои животни, като скаридите и мидите, може
би имат способността да изпитват болка, но нямат повечето останали
психологически качества. Ако това е вярно, тогава ще им липсват някои от
правата, които останалите животни притежават. Обаче не може да има морално
оправдание за причиняването на болка на когото и да е, ако това не е
необходимо. И понеже не е необходимо за хората да ядат скариди, миди и други
подобни животни, нито да си служат по други начини с тях, не може да има
морално оправдание за причиняването на болка, която неизменно съпровожда тези
употреби.
„Въпросът не е дали могат да разсъждават или да
говорят, а дали могат да страдат.“
Джеръми Бентам
6. Животните не зачитат нашите права.
Следователно хората нямат задължение да зачитат техните.
Отговор: Има многобройни ситуации, в които един индивид, който има
права, е неспособен да зачита правата на другите. Такъв е случаят при
кърмачетата, невръстните деца и умствено или психично увредените човешки
същества. В техните случаи не казваме, че е напълно справедливо да ги третираме
без уважение, защото те не зачитат нашите права. Обратно, признаваме, че имаме
задължение да ги третираме с уважение, дори и те да нямат задължение да ни
третират по същия начин.
Това, което е вярно за кърмачетата, малките деца и
останалите споменати хора, е също толкова вярно за другите животни. Тези
животни действително нямат задължение да зачитат нашите права; но това не
премахва, нито намалява нашето задължение да зачитаме техните.
„Ще дойде ден, когато хората като мен ще гледат
на убийството на (другите) животни, както днес гледат на убийството на хора.“
Леонардо да Винчи
7. Бог ни е дал на нас, хората, доминацията над
другите животни. Ето защо можем да правим с тях, каквото си искаме, включително
и да ги ядем.
Отговор: Не всички религии твърдят, че хората имат „доминация“ над
другите животни, а в тези, които това се твърди, това понятие трябва да се
разбира като безкористна опека, а не като егоистична власт. Хората трябва да
бъдат също толкова любящи към цялото творение на Бог, както Бог е бил, когато
го е създавал. Ако днес обичахме животните, както хората са обичали животните в
Райската градина, ние нямаше да ги ядем. Тези, които зачитат правата на
животните, са предприели нещо като пътуване назад към Рая – възвръщане към
любов, съответстваща на творението на Бог.
„И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що
дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен
и дава семе – това ще ви бъде за храна.“
Битие 1:29
8. Само хората имат безсмъртна душа. Това ни дава
правото да третираме другите животни, както си искаме.
Отговор: Много религии учат, че всички животни, а не само хората,
имат безсмъртна душа. Обаче ако допуснем, че само хората са безсмъртни, от това
единствено следва, че ще живеем вечно, обратно на другите животни. И този факт
– ако изобщо е верен – по-скоро увеличава, отколкото да намалява нашето
задължение да гарантираме животът на животните – единственият, който имат – да
бъде възможно най-дълъг и добър.
„Няма религия без любов, а хората могат да
говорят, колкото си искат за своята религия, но ако тя не ги учи да бъдат добри
и добронамерени към другите животни така, както и към хората, тя е само една
измама.“
Ана Сюел
9. Ако зачитаме правата на животните и не ги ядем
повече, нито ги експлоатираме по никакъв начин, тогава какво ще правим с тях?
Не след дълго те ще тичат по улиците ни и ще нахлуват в домовете ни.
Отговор: По десет милиарда животни се отглеждат и колят за храна
всяка година само в САЩ [през 2023 г. този брой нарасна до над 9 милиарда
сухоземни животни; в световен мащаб над 85 милиарда сухоземни животни се колят
за месо годишно, което се равнява на повече от 2 500 в секунда]. И ако този
брой е изумително голям, то причината е проста, а тя е съществуването на
консуматорите на животински продукти, които ядат големи количества от тях.
Предлагането на животински продукти съответства на търсенето от страна на
купувачите.
Но когато философията на правата на животните надвие и
хората станат вегетарианци, няма защо да се страхуваме, че милиарди крави и
прасета ще нахлуят в градовете и холовете ни. Когато изчезне финансовият стимул
за развъждане на милиардите животни, тези милиарди животни повече няма да
съществуват. Същото е и за животните, развъждани за експерименти например.
Когато философията на правата на животните се наложи и когато използването на
тези животни спре, тогава ще изчезне също и финансовият мотив те да бъдат развъждани
по милиони.
„Най-големият ни грях към ближния не е
ненавистта, а безразличието към съдбата им. Тук се крие същността на
безчовечността.“
Джордж Бърнард Шоу
10. Дори и да е вярно, че другите животни имат
морални права и трябва да бъдат закриляни, има по-важни неща, които се нуждаят
от вниманието ни – например гладът по света, насилието над деца, апартейдът,
наркотиците, насилието над жени и съдбата на бездомните. Когато разрешим тези
проблеми, ще можем да се заемем и с правата на животните.
Отговор: Движението за правата на животните е част от движението
за правата на човека, а не извън него. Философията, която набляга върху правата
на нечовешките животни и която защитава тези права, също така набляга върху
правата на човешките същества и ги защитава.
На практика изборът, пред който са изправени
добронамерените хора, не е дали да помагат на хората или да помагат на другите
животни. Може да се правят и двете. Не сме задължени да ядем животни, за да
можем например да помагаме на бездомните хора, нито да използваме козметични
средства, тествани върху животни, за да можем да помагаме на деца в беда.
Всъщност тези, които зачитат правата на нечовешките животни, като не ги ядат,
ще са по-здрави и така ще могат още повече да помагат на другите хора.
„Аз съм поддръжник както на правата на животните,
така и на правата на човека. Това е посоката на пълноценното човешко същество.“
Ейбрахам Линкълн
--------
Тази брошура е публикувана и разпространявана първоначално от Culture & Animals Foundation. Научете повече за тяхната работа на cultureandanimals.org.
Забележките в квадратни скоби са от редактора.
Цитатите от известни хора са запазени така, както
са в оригинала, макар много от тях да не могат да бъдат проверени като
автентични.
Биографична бележка
Д-р Том Рийгън беше добър и щедър човек и приятел на
мнозина. Философ по професия и призвание, той съчетаваше научна строгост и
педантично внимание към детайла със заразителната страст на моралните
убеждения. Неговият живот и работа станаха компасът, по който множество животи
намериха своята посока, и ще продължат да вдъхновяват поколения напред. Като
млад човек собственият му живот беше преобразен от литературна среща с Махатма
Ганди, която отбеляза началото на пътя му от месоядец до веган и до един от най-влиятелните
защитници на нечовешките животни от своето поколение.
Роден в Питсбърг, Пенсилвания, на 28 ноември 1938 г., Том
Рийгън преподава философия в Университета на Северна Каролина в продължение на
34 години. Той написа над двадесет книги – сред които В защита на правата на
животните (The Case for Animal Rights, 1983) – и стотици академични
статии, в които разработи в голяма подробност и с голямо умение идеите,
очертани в настоящия текст. Автобиографията му в две части, Птицата в
клетката: Поглед към моя живот (The Bird in the Cage: A Glimpse of My
Life), беше публикувана във втория том на академичното списание Between
the Species през 1986 г. Чрез безброй лекции по целия свят той помогна на
публиката да вижда кравите, прасетата, пилетата, овцете, козите и другите
нечовешки животни като уникалните личности, които са те – не по-малко ценни от
вас и мен. Той почина в Роли, Северна Каролина, на 17 февруари 2017 г.
Д-р Райнер Еберт (Rainer Ebert)
Хюстън, Съединени американски щати
Декември 2025 г.
Послеслов
Правата на животните
За мен лично подходът на Рийгън, основан на права, е
важен. Както моралните права (идеи), така и юридическите права (закони)
изграждат защитна ограда около всеки индивид. На останалите е забранено да
събарят тази ограда, независимо какво сте направили (както Рийгън описва в
книгата си „Празни клетки“). Представете си най-злия човек, когото можете да си
представите (например Хитлер). Според правата на човека би било забранено да го
убиете. Да, той трябва да бъде затворен до края на живота си, за да бъдат предпазени
останалите. Идеята за правата на човека — твърдо установена след Втората
световна война, поне на теория и често на практика, е от жизнено значение за
оцеляването на съвременната цивилизация. Под „цивилизация“ разбирам мирно
съвместно съществуване и демократични ценности: дискусии, да; разногласия, да;
отвличания, мъчения, робство, линчувания, убийства, екзекуции — всичко това:
не.
Идеята за правата на животните, в смисъл, че отхвърля
всякакво убиване на животни и изисква вегетарианство, не само от лично
състрадание, а като политическо искане, стъпва върху фундамента на правата на
човека. По дефиниция правата на животните включват правата на човека.
Има и други сродни идеи, които изискват уважение към
животните и вегетарианство. Лично аз ги намирам за по-малко полезни. Терминът
„освобождение на животните“ има за цел да изрази, че отхвърляме потисничеството
и експлоатацията на животните, а не че (както един мой ужасѐн приятел
предположи) предлагаме просто да отворим всяка клетка в зоологическата градина
и да гледаме как тигрите и крокодилите избиват всички. „Освобождението на
животните“ е идея за социална промяна.
Забележително е, че утилитарният подход на Питър Сингър,
представен в книгата му Освобождение на животните (Animal Liberation),
допуска някои форми на експлоатация на животни, ако те са от полза за много
други. Това противоречи на правата на животните. Идеята да се отхвърли
„видизмът“ (дискриминацията спрямо животните), понеже е несправедлив, също е
логична. Но тя не е полезна, ако третираме всички зле, ако никой няма права.
Пътуване в непознатото?
Ако намирате аргументите на Рийгън за убедителни и сте
решили да подкрепите правата на животните, следващата логична стъпка е да
станете вегетарианец, или по-точно — веган. Като поддръжници на правата на
животните и вегетарианци ние се движим в интересна територия. Почвата под
краката ни е стабилна. Можем да сме сигурни, че вегетарианската и веганската
диета могат да бъдат здравословни и безопасни. Но се движим по ръбовете на
добре проучена територия, като понякога стъпваме в непознатото. вегетарианска, камо ли веганска, държава все още не съществува на
Земята. Правата на животните са морално убедителни
(за много хора). Те са и юридически възможни, но само ако мнозинството от
хората се съгласи с нас. Говорим за осъществима утопия: знаем как да я
построим, но тя е визионерска.
За да разберем в каква посока можем да се движим, трябва
да знаем къде се намираме. Все едно навлизаме в непозната територия или в
метафорична „джунгла“. Може да е опасно. Защо? Защото социалните промени носят
със себе си опасности и неочаквани последици. Това не е проблем, присъщ
единствено на веганското движение или на движението за правата на животните.
Това е трагичен урок, извлечен от борбата за граждански права и за правата на
жените. Движението за правата на животните обаче е особено. Освен някои религии
с хранителни предписания, то е първото социално движение, което изисква да
променим диетата си. Важно е да отбележим, че в продължение на десетилетия
милиони хора вече са навлезли в тази „непозната“ веганска територия. Нещо
повече, веганската територия се разпространява и в земи, които преди бяха
всеядни.
Въпреки това са правени много грешки и са извлечени много
поуки. Защо да не използваме това „вътрешно знание“ и да пътуваме по-удобно?
Мълвата твърди, и аз съм съгласен, че има две основни области, в които често
възникват проблеми: (1) храненето и (2) социалният живот.
(1) Хранене
Най-ранните книги, които съчетават идеите за правата на
животните и вегетарианството, са от края на XIX век — особено книгата на Хенри
Солт „Правата на животните“ от 1892 г. По онова време науката за храненето едва
се зараждаше. Витамините, жизненоважни за хората, бяха открити през първата
половина на XX век. Първата организация, която се самоопределя като веганска,
Веганското дружество в Англия, е основана през 1944 г. Последният открит
витамин, витамин B12, е изолиран около четири години по-късно. Много хранителни
идеи от класическите вегетариански книги от XIX век се повтарят във
вегетарианското движение и до днес.
Междувременно обаче науката за храненето разкри няколко
потенциални проблема и техните решения. Нека използваме това знание.
Като учен в областта на храненето и дългогодишен веган
препоръчвам следното. Нека ги наречем шестте златни правила на веганското
хранене:
1. Вместо
животински продукти консумирайте бобови култури и храни на тяхна основа
(например тофу, соево мляко).
• Бобовите
култури са отличен източник на протеин, желязо и цинк.
2. Приемайте
витамин B12 като добавка — освен ако не консумирате храни, обогатени с B12,
почти всеки ден.
• Приемайте около
10–50 µg на ден ИЛИ около 2000 µg веднъж седмично.
3. Осигурявайте
си достатъчно витамин D от добавка (около 20–25 µg на ден) или от слънчева
светлина.
4. Осигурявайте
си достатъчно йод от йодирана сол, морски водорасли (например нори, вакаме) или
добавка (100–150 µg на ден).
5. Опитвайте се
да консумирате редовно източник на омега-3 мастни киселини, например ленено
олио, рапично олио, орехи или конопени семена.
6. Консумирайте
всеки ден храни, богати на калций, например храни, обогатени с калций, китайско
зеле, бок чой или броколи.
Бележки:
• Веганска
мултивитаминова добавка може да е практична, тъй като съдържа витамин B12,
витамин D и йод.
• Витамин B12 е
най-важен. Повечето ово-лакто-вегетарианци също трябва да приемат добавка с
B12.
• Здравословната
диета включва много плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и бобови култури,
както и ядки/семена и полезни растителни масла.
• Можете да
намерите повече информация на ivu.org или vegansociety.com.
(2) Социален живот
Когато на Доналд Уотсън, човекът, въвел термина „веган“,
задали въпроса „Кое намирате за най-трудно в това да си веган?“, той отговорил:
„Е, предполагам, че е социалната страна.“
Когато станете вегетарианец, и особено веган, може да се
сблъскате с „проблеми“ както с всеядни, така и с вегани. Някои всеядни ще ви
подкрепят. Но други може да се разсърдят, да се обидят, да се подразнят или да
заемат „отбранителна“ позиция. Някои може да се опитат да припишат на
веганската ви диета всеки дребен здравословен проблем, който имате.
Още през 1944 г. Доналд Уотсън пишеше: „Можем да сме
сигурни, че ако нещо толкова дребно като една пъпка някога се появи, за да
наруши красотата на физическата ни форма, то в очите на света това ще бъде
изцяло по наша собствена глупава вина, задето не ядем „истинска храна“.“
Срещата с други вегетарианци, вегани и поддръжници на
правата на животните може да бъде чудесна. Те могат да споделят съвети, да ви
окажат морална подкрепа и често са прекрасни хора. Говорим обаче за наистина
разнообразна група. Вероятно ще срещнете вегани, чиито мнения или личностни
черти ще намерите за „интересни“ (както казват в Англия) или „ужасни“ (както
казват в Германия).
Хората са известни с това, че са трудни. Да бъдеш
вегетарианец, веган или поддръжник на правата на животните може да направи
нещата още по-трудни. Но следването на няколко основни правила може да ги
опрости. По-долу са някои съвети. Нека ги наречем четирите златни правила за
това как да не полудеете:
1. Не
проповядвайте. Милиони вегани са опитвали и са се проваляли. Изберете „обучение
чрез пример“, опитайте се да бъдете „радостен веган“, използвайте „приятелски
активизъм“. Избягвайте „натрапчивия активизъм“.
2. Познавайте
границите си. Искайте да ви уважават. Уважавайте другите. Толерирайте
различията помежду си. Нямаше да се нарича „толерантност“, ако беше лесно.
3. Срещайте се с
други вегетарианци и вегани — те често могат да ви помогнат. Не очаквайте от
тях да бъдат съвършени или „джин от бутилка“.
4. Грижете се за
здравето си. Не бъдете фанатик. Нищо в живота не е 100% последователно.
Какъв е изводът?
От гледна точка на храненето веганската диета може да
бъде много здравословна — но, разбира се, не е автоматично здравословна.
Ключово е да се уверите, че получавате всички важни хранителни вещества,
особено витамин B12, и че в идеалния случай диетата ви се състои предимно от
цели, необработени храни. Един въпрос, който се появява от векове и все още
понякога изниква, е: „Анатомично всеяден ли е човекът?“. Но от гледна точка на
съвременната епидемиология на храненето, изследванията върху храненето при хора,
това изобщо не е уместен въпрос. Този въпрос е и твърде опростенчески.
Въпросът, който трябва да си зададем, е: какво показват изследванията с вегани?
Те показват, че веганската диета може да бъде много здравословна.
От социална гледна точка никога в историята не е било
по-лесно, по-удобно и по-широко прието в обществото да бъдеш веган. Според мен
може да е полезна стратегия да се възприеме един „етичен парадокс“: от една
страна, да се застъпваме за правата на животните, да признаваме, че те изискват
вегетарианство и че последователното вегетарианство означава веганство — а от
друга страна, да поддържаме гледището, че всеки има правото да избира
собствената си диета. Логически това може да изглежда непоследователно. Може да
изглежда, че отправяме политическо искане за правата на животните, докато
същевременно великодушно толерираме нарушаването на тези права. Но това е
стратегия, която може да помогне на всеядните да „толерират“ вашите възгледи,
което прави живота ви по-лесен и може да ви помогне, перифразирайки Колийн
Патрик-Годро (Colleen Patrick-Goudreau), да бъдете „радостен веган“. Това може
да помогне и на животните, защото изгражда мостове към правата на животните,
вместо да издига стени.
Аз лично харесвам този подход. Не харесвам секташките,
саможертвените, самоизмъчващите се, работохолични и мъченически подходи. С
думите на Мефистофел в пиесата на Гьоте Фауст от началото на XIX век:
„не е нужно човек да се измъчва твърде тревожно“. А това го казва Мефистофел —
в края на краищата демон и нихилистичен дух. Ако не харесвате демони, следвайте
Доналд Уотсън. На 94-годишна възраст, когато го попитали за собствените му
постижения, той отговорил: „Да бъда хедонист, стига да не вредя на себе си, на
другите хора, на животните или на планетата.“
Д-р Кристиан Кьодер (Christian
Koeder)
Елванген, Германия
Февруари 2026 г.
